По Антоан дьо Сент Екзюпери
Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той,
че ако нещо трябва да се случи,
вълната ще намери скрит прибой
и пътя си към мене ще отключи.
А с вятъра ще стигна лесно там,
където съм орисана да бъда.
Дори и с кой се срещам да не знам,
посочи ли го лъч – ми е присъден.
И вярва всяка нощ че от беди
със сянката-закрилница ме пази.
Че въздухът, разсаждал и преди
доброто, пак с добро ще ме полази.
А рукналият с изненада дъжд,
очите ми от сълзи ще измие.
Дъга ще ме прегърне изведнъж
и в дън земя тъгата ще се скрие.
Разбрах от Антоан Екзюпери,
че няма нищо в пътя ни случайно.
Само в кръга сърцето ми се скри,
но чака смел живот да го нападне.
22.02.2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
