По Антоан дьо Сент Екзюпери
Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той,
че ако нещо трябва да се случи,
вълната ще намери скрит прибой
и пътя си към мене ще отключи.
А с вятъра ще стигна лесно там,
където съм орисана да бъда.
Дори и с кой се срещам да не знам,
посочи ли го лъч – ми е присъден.
И вярва всяка нощ че от беди
със сянката-закрилница ме пази.
Че въздухът, разсаждал и преди
доброто, пак с добро ще ме полази.
А рукналият с изненада дъжд,
очите ми от сълзи ще измие.
Дъга ще ме прегърне изведнъж
и в дън земя тъгата ще се скрие.
Разбрах от Антоан Екзюпери,
че няма нищо в пътя ни случайно.
Само в кръга сърцето ми се скри,
но чака смел живот да го нападне.
22.02.2025 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
