ПО БЕЗЛЮДНИТЕ УЛИЦИ СИТНО РЪМИ
***
По безлюдните улици ситно ръми
и така ми е тежко в душата!
Крачим заедно с теб , а сме двойно сами
под искрящия сън на водата...
В огледалния свят, там, отвъд този дъжд
в смехове, светлини и камбани
хора с ведри лица, сред разцъфнала ръж,
пеят дивно, от радост пияни!
Светло вино се лей и фонтани звънят,
бели облачни ризи танцуват,
дървесата във златни премени летят,
и ветрищата гайди надуват...
В огледалния свят,
зад нощта, там отвъд...
по сънувани други земи...
И пребулва мъглицата
голия път...
И ръми, и ръми, и ръми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
