May 28, 2007, 7:37 AM

ПО БЕЗЛЮДНИТЕ УЛИЦИ СИТНО РЪМИ

  Poetry
2.3K 0 15
 

***


По безлюдните улици ситно ръми

и така ми е тежко  в душата!

Крачим заедно с теб , а сме двойно сами

под  искрящия сън на водата...


В огледалния свят, там, отвъд този дъжд

в смехове, светлини и камбани

хора с ведри лица, сред разцъфнала ръж,

пеят дивно, от радост пияни!


Светло вино се лей и фонтани звънят,

бели облачни  ризи танцуват,

дървесата във златни премени летят,

и ветрищата  гайди надуват...


В огледалния свят,

зад нощта, там отвъд...

       по сънувани други земи...


И пребулва мъглицата

голия път...

    

       И ръми, и ръми, и ръми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...