15.04.2007 г., 12:13  

По братски

733 0 1

 

Братко, братко -

млад и зелен!

Ти днес имаш,

ден рожден.

 

Извинявай,

че отново съм далече -

надалече устремен!

Че пак търся пътя,

който никога не намирам.

Че няма скоро

да стиснем ръце -

за да премерим сили.

Че няма да ти кажа

две-три думи,

напътствени и важни.

Че няма да замълчиш,

макар и да си прав,

а аз крив...

Защото съм по-големия

и значи по-знаещия,

по-зрелия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...