По бузата
Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ...
но някак сам със себе си вървях.
Светът поднасяше ми изненади
но продължавах в локви и на клади.
Болести, мъки, разочерования, интриги
безброй молитви живи,самота.
Коментарът е излишен, тъма...
По бузата сълза се стича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
