21 abr 2023, 21:24

По бузата 

  Poesía
156 1 2

Заради самият мен намразих себе си

и за кой ли път проклинах вярата си.

Загубвах се, намирах - а после плаках

в самота сред хора който не познавах.

 

Бълнувах, в святост се кълнях ...

но някак сам със себе си вървях.

Светът поднасяше ми изненади

но продължавах в локви и на клади.

 

Болести, мъки, разочерования, интриги

безброй молитви живи,самота.

Коментарът е излишен, тъма...

По бузата сълза се стича.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хамлетовски силен стих ни поднасяш, Ачо.
    Поздравления!
  • Благодаря,Приятелю ,Младене за всичко и любими!Хубав уйкенд!
Propuestas
: ??:??