Заради самият мен намразих себе си
и за кой ли път проклинах вярата си.
Загубвах се, намирах - а после плаках
в самота сред хора който не познавах.
Бълнувах, в святост се кълнях ...
но някак сам със себе си вървях.
Светът поднасяше ми изненади
но продължавах в локви и на клади.
Болести, мъки, разочерования, интриги
безброй молитви живи,самота.
Коментарът е излишен, тъма...
По бузата сълза се стича.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
