Бялата ми риза
Навярно
дълго ще ме помниш -
уханието на липи
в косите,
дъхът ми -
дива теменуга
и галещите ми ръце.
И ще подреждаш
спомените
като броеница.
И думите ми
ще сънуваш.
Там някъде,
в реката на съня ти
ще идвам,
в ръцете ти
ще паря.
По бялата ми риза
очите ти
следи от обич
ще оставят.
В душата ми
ще се откриеш,
ще приютиш
тъгата си -
навярно,
по бялата ми риза,
ще се стопи
изцяло.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
