Mar 4, 2009, 9:59 AM  

Бялата ми риза

  Poetry » Love
1.1K 0 23

 

Навярно

дълго ще ме помниш -

уханието на липи

в косите,

дъхът ми -

дива теменуга

и галещите ми ръце.

И ще подреждаш

спомените

като броеница.

И думите ми

ще сънуваш.

Там някъде,

в реката на съня ти

ще идвам,

в ръцете ти

ще паря.

По бялата ми риза

очите ти

следи от обич

ще оставят.

В душата ми

ще се откриеш,

ще приютиш

тъгата си -

навярно,

по бялата ми риза,

ще се стопи

изцяло.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...