Навярно
дълго ще ме помниш -
уханието на липи
в косите,
дъхът ми -
дива теменуга
и галещите ми ръце.
И ще подреждаш
спомените
като броеница.
И думите ми
ще сънуваш.
Там някъде,
в реката на съня ти
ще идвам,
в ръцете ти
ще паря.
По бялата ми риза
очите ти
следи от обич
ще оставят.
В душата ми
ще се откриеш,
ще приютиш
тъгата си -
навярно,
по бялата ми риза,
ще се стопи
изцяло.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
