По бялата пътека след толкова години,
след толкоз изневери и толкоз думи мили -
забравени навярно, отдавна отшумели,
по същата пътека, когато сме вървели.
Аз търся твоя поглед в очите на тълпата -
далечни, непознати за мене са лицата.
Дори един на теб по нещо не прилича,
сигурно затуй мъжът не ме привлича.
Сякаш остарях - превърнах се във лава,
животът ми е празен, за нищичко не става...
От мойте стъпки прашни обич не отеква,
макар че пак се скитам по бялата пътека. ...