По бялата пътека
По бялата пътека след толкова години,
след толкоз изневери и толкоз думи мили -
забравени навярно, отдавна отшумели,
по същата пътека, когато сме вървели.
Аз търся твоя поглед в очите на тълпата -
далечни, непознати за мене са лицата.
Дори един на теб по нещо не прилича,
сигурно затуй мъжът не ме привлича.
Сякаш остарях - превърнах се във лава,
животът ми е празен, за нищичко не става...
От мойте стъпки прашни обич не отеква,
макар че пак се скитам по бялата пътека.
Без теб светът е друг - студен и променен!
Над бялата пътека се спуска мрачен ден -
сама вървя сега, а ти си само спомен
от вятъра отнесен, от някой лист отронен.
Хубаво ни беше, но вече е различно -
всичко се забрави, стана безразлично...
По бялата пътека сега не стъпваш с мене.
Колко безпощадно е изминалото време!
Време е да тръгвам - нощ се спуска тук...
Преди ми беше топло, сега е адски студ.
А някога, когато срещна в друг - Човека,
отново ще се върна по бялата пътека.
след толкоз изневери и толкоз думи мили -
забравени навярно, отдавна отшумели,
по същата пътека, когато сме вървели.
Аз търся твоя поглед в очите на тълпата -
далечни, непознати за мене са лицата.
Дори един на теб по нещо не прилича,
сигурно затуй мъжът не ме привлича.
Сякаш остарях - превърнах се във лава,
животът ми е празен, за нищичко не става...
От мойте стъпки прашни обич не отеква,
макар че пак се скитам по бялата пътека.
Без теб светът е друг - студен и променен!
Над бялата пътека се спуска мрачен ден -
сама вървя сега, а ти си само спомен
от вятъра отнесен, от някой лист отронен.
Хубаво ни беше, но вече е различно -
всичко се забрави, стана безразлично...
По бялата пътека сега не стъпваш с мене.
Колко безпощадно е изминалото време!
Време е да тръгвам - нощ се спуска тук...
Преди ми беше топло, сега е адски студ.
А някога, когато срещна в друг - Човека,
отново ще се върна по бялата пътека.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
