Сега признавам. Може би е грозно,
че всичките ми снимки са сериозни.
Застивам като мрамор в куха поза,
прикрила всички истински неврози...
Така е ясно - хуморът е мъртъв.
Иронията нещо се повърта.
Не трябваше ли да призная първо,
че сянката на снимката е дърта.
Но снимам се. Съвсем узаконявам
мъглата на живота си такава,
че в нея по заслуги остарявам...
и друго огледало заслужавам. ...