29.07.2009
И днес отново ще ме преболиш!
Ни спомен, нито белег ще остане.
Днес за мен от болка няма да кървиш!
Зарастнаха в сърцето всички рани.
Аз утре чак ще те забравя,
а всеки следващ ден ще бъде утре!
Мислите за теб в кьошето ще оставя,
но ще се върнат те в мен дълбоко вътре!
И ден след ден в мойто „утре” ще живееш,
а устните за твойте устни ще горят,
в душата споменът за теб не ще изтлее,
дори жестоки болки цяла да ме издерат!
Пристъпвай тихо, щом от мен си тръгваш,
не ме буди с целува, с „Сбогом”.
Отивай си, отдавна знам, че няма да се върнеш,
на мен ми остави от устните си сладката отрова!
Да я отпия, може би, да те забравя,
от болната душа да те изтрия!
И щом след теб на друг не се отдавам,
то по-добре в забвение да се прикрия!
© Erato Eratova Всички права запазени