По друга бира
Не ми се плаче никак! Тази щедрост,
навръх носа ми винаги излиза.
Усмихатите юди ведро, ведро,
отмъкват и последната ми риза.
Обръгнах, да ти кажа, все е тая,
спокойно си минават и без мене.
Сама кроя си ада, а и рая,
в стиха ми всеки порив въплътен е.
И който го разбира, го разбира,
а който не – спокойно там си крета.
Чудаците, сме брат по друга бира,
че щедростта е муза на поета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
