По дяволите часовите зони

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес

преставам и часовника да нося,
ръката ми от него – трън, до трън,
сто лудости си имам. За какво са,
щом ги пилея в трезвеност и сън?

Наливай! Нека чашата прелее,
пречупен през коняка пò е мил
животът. Става щур и ненадеен...
Хвали се после – с лудостта си пил.

Онази трезвата, благоразумна,
за нея даже малко ми е жал.
Сега е друга... Огън светъл лумнал,
любов и стих съм, в чаша от кристал.

Ти пий до дъно! Ада ли? Едва си
дойдох от там. Беляза мойта длан.
Повярвай ми! Опази паметта си,
след него само луд, или пиян.