По дъното се стелеха некролози
В съня си виждах кална и шеметно бърза река.
Цялата с водовъртежи и подводни камъни.
Виждах и, че нататък няма повече земя.
И пълна е с говорещи риби, но от разум лишени.
Пропадаше реката, но само аз и виждах края
и един като мен обратно на течението да плува.
Аз също осъзнавах, че плувам в такава река, като оная
и напрягах сили, да спася удавника за ръка, да го извадя.
Ръцете ни болезнено, като в огледало се сблъскаха.
Видях отсреща лицето си изкривено от болка.
Оттогава живота в мен промени се, реката стана тиха.
Дори свих скромен дом под плачеща върбова клонка.
До реката, която с течението си триеше всичко,
а по дъното и се стелеха некролози.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
