7.05.2009 г., 3:21

По есенните капки

633 0 4

 

                        По есенните капки

 

 

                                    По есенните капки на дъжда
                                    гадая бъдещето си.
                                    Не ми е лесно да съм с теб,
                                    щом знам за другата.

                                    Не вярвам вече на очите ти,
                                    на ласките ти милостиви.
                                    Уж с мен си, а за нея мислиш.
                                    Трудно се прикриваш.

                                    Тъгата е среднощна гостенка 
                                    при мене, не от вчера.
                                    Защо си толкова наивен?
                                    Та Тя е лицемерна.

                                    Рискуваш да загубиш мене.
                                    С нея ще си за кратко.
                                    Прошепнаха ми тази тайна
                                    есенните капки.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хей, искате ли и за вас да погадая по есенните капки ?Хересвам обикновените думички, с които се казва много повече, отколкото със сложните !Благодаря ви !
  • Сега е пролет! Вярвай в новата любов!
  • Дими, кажи на лирическата да не вярва на гадания
  • О, браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...