По измореното ми лице
По измореното ми лице
Свети есента
Дъждовете
По-дълги са от дните вече
И листата гонят се в краката ми
А ти къде си
Се забравила
Залепил съм ухо до вратата и чакам
Да чуя как се пребиват съседите
После ти казвам че те обичам
Ти четеш книга
И дори не повдигаш главата си
По измореното ми лице
Са изписани всички
Тетрадки
Сега си лягам да спя
После отивам на работа
После плача на тъмно в колата
После прибирам се в разхвърлената си стая
После...
После те няма
Забравила си се
Някъде
С някого
Запалвам цигара
Не пуша
Ръцете ми треперят от всичко което ми е недостатъчно
И петте крушки една по една изгасват
Броя от пет до нула
Сега си лягам да спя
После отивам на работа
После паля пердетата
И поливам килима с вода
Обаждам се по телефона
Да те намерят
Но никой не ми отговаря
По измореното ми лице
Свети изгасналата стая
Мирише на зима вече навън
А ти къде си
Се забравила
19 септември 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
