(по)Желание
Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта
с потни, с кални, писъци щастливи.
Кой за тях е писал правилата?
Нашите са твърде строги и горчиви.
Щом порасна ще пия студена вода.
Ще вървя без чадър и ще гледам в небето.
Ще ловя снежинки с дългата си коса
и ще се смея щом ми замръзне нослето.
И ще гледам как изгревът ражда деня
щом сънят ми избяга от моята стая.
Ще целувам двете си спящи деца.
Ще се радвам щом видя как си играят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря, Дияна! Благодаря и на всички, които участваха в това предизвикателство - като автори и като читатели.
