линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12225
20.04.2018 г., 22:46 ч.

(по)Желание 

  Поезия
1047 7 12

Твоята сянка държа за ръка,

а така ми се иска на воля да тичам

като онези свободни деца,

дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",

 

за да се скрият зад ъгъла на играта

с потни, с кални, писъци щастливи.

Кой за тях е писал правилата?

Нашите са твърде строги и горчиви.

 

Щом порасна ще пия студена вода.

Ще вървя без чадър и ще гледам в небето.

Ще ловя снежинки с дългата си коса

и ще се смея щом ми замръзне нослето.

 

И ще гледам как изгревът ражда деня

щом сънят ми избяга от моята стая.

Ще целувам двете си спящи деца.

Ще се радвам щом видя как си играят.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

По пътя към света на големите »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??