(по)Желание
Твоята сянка държа за ръка,
а така ми се иска на воля да тичам
като онези свободни деца,
дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",
за да се скрият зад ъгъла на играта
с потни, с кални, писъци щастливи.
Кой за тях е писал правилата?
Нашите са твърде строги и горчиви.
Щом порасна ще пия студена вода.
Ще вървя без чадър и ще гледам в небето.
Ще ловя снежинки с дългата си коса
и ще се смея щом ми замръзне нослето.
И ще гледам как изгревът ражда деня
щом сънят ми избяга от моята стая.
Ще целувам двете си спящи деца.
Ще се радвам щом видя как си играят.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Дияна! Благодаря и на всички, които участваха в това предизвикателство - като автори и като читатели.
