Apr 20, 2018, 10:46 PM

(по)Желание 

  Poetry
5.0 / 10
1180 7 12

Твоята сянка държа за ръка,

а така ми се иска на воля да тичам

като онези свободни деца,

дето се връщат само да кажат: "обичам (те)",

 

за да се скрият зад ъгъла на играта

с потни, с кални, писъци щастливи.

Кой за тях е писал правилата?

Нашите са твърде строги и горчиви.

 

Щом порасна ще пия студена вода.

Ще вървя без чадър и ще гледам в небето.

Ще ловя снежинки с дългата си коса

и ще се смея щом ми замръзне нослето.

 

И ще гледам как изгревът ражда деня

щом сънят ми избяга от моята стая.

Ще целувам двете си спящи деца.

Ще се радвам щом видя как си играят.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

The work is a contestant:

По пътя към света на големите »

5 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Everything begins with an "s", a story, a secret, a start Try to be someone else And you'll forget y...
  • Its answers are so much in details, It's capable to do all our tasks. It makes the best in services ...
  • Full lips grab attention the owner really deserves. A place she'd like to mention but doesn't have t...

More works »