17.01.2010 г., 16:55

Пò жена

970 0 9

 

 

 

Задуши ме във прегръдките си, нека

поне веднъж да изгоря от страст.

Не един цитираше безброй поети,

но сричаше в сърцето ми без глас.

 

Не един ми обещаваше звездите

(не са на никого небесните тела).

Кому е тази нежност? - Прах в очите,

мъже копнеещи за плътска топлина.

 

Мъже, които мислеха, че ме привличат,

самовлюбени във собственото "Аз",

но ни един не се научих да обичам,

или, всъщност, сърцето ми не пожела.

 

Задуши ме във прегръдките си, нека

ни завиди даже семплата луна...

Не искам обещания и думи на поети,

а веднъж да се почувствам пò жена!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...