Пò жена
Задуши ме във прегръдките си, нека
поне веднъж да изгоря от страст.
Не един цитираше безброй поети,
но сричаше в сърцето ми без глас.
Не един ми обещаваше звездите
(не са на никого небесните тела).
Кому е тази нежност? - Прах в очите,
мъже копнеещи за плътска топлина.
Мъже, които мислеха, че ме привличат,
самовлюбени във собственото "Аз",
но ни един не се научих да обичам,
или, всъщност, сърцето ми не пожела.
Задуши ме във прегръдките си, нека
ни завиди даже семплата луна...
Не искам обещания и думи на поети,
а веднъж да се почувствам пò жена!
© Сияна Георгиева All rights reserved.
