... По женски
Дълго снощи стоях на прозореца.
Трябваше ми въздух,
не можех да дишам...
Търсех със поглед
да те зърна иззад облаците,
да се усмихнеш,
но… не те откривах.
Само луната надничаше
скришом иззад отсрещния комин.
И сякаш ми се присмиваше.
Предложих й...
Да поговорим.
Съгласи се.
Каза, че била самотна.
Дълго, дълго си бъбрихме
за тебе – по женски.
А тя трябваше все пак да си ходи.
Заръчах й, щом те срещне,
да те целуне, вместо мене...
05 август 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
И аз обичам да си говоря с Луната
