По капка море ще раздам
За мен, си най-белият спомен,
птичи полет в душата ми -
по-лек от морска коприна,
по-тежък от гневна вълна.
С мисъл за теб оживявам,
от мъка по теб като рана съм.
Открадни ме сега от прозореца,
широко отворен в очакване.
Открадни ме, аз нощем не спя.
Задъхвам се в бетонната преизподня
на прозорци с решетки опасани -
боса към теб ще вървя,
ще мълча, цигари ще пуша,
в полумрака към тебе ще тичам.
Всички пътища водят в Бургас.
Мога пеша да ги извървя.
Мойте песни, с катинари заключени,
тук при теб свирят в ре мажор,
твоят огън в мен не угасна,
на рамене ме люлеят вълните ти.
Като морско утро след буря съм –
щастлива, солена и цяла.
Цялата земята бих преобърнала,
но по капка море ще раздам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
