За мен, си най-белият спомен,
птичи полет в душата ми -
по-лек от морска коприна,
по-тежък от гневна вълна.
С мисъл за теб оживявам,
от мъка по теб като рана съм.
Открадни ме сега от прозореца,
широко отворен в очакване.
Открадни ме, аз нощем не спя.
Задъхвам се в бетонната преизподня
на прозорци с решетки опасани -
боса към теб ще вървя, ...