15.10.2011 г., 8:38

По Касъм

872 0 5

 

По Касъм

В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли...

Касъмко хладно. Касъмско тежко.
По раменете слизат мъглите.
Там, на кревата, е самотно и... жежко...
Касъмски мъжки вали от очите...

Касъмски лудо. Трети петли.
Нейде, по двора, брадва изпъшка.
Припламва цигара. Някой дъхти
снощното вино, касъмси мъжки...

Касъмски бяло пада сланата.
Касъмски тъжно... Така си потребна...
По касъм е пак на парцали душата:
- Чай ли да пия или пък тебе... 


Зем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така - ноември е, знам го. Все пак съм роден в Хасково, нали?!
    Ха сега тури нещата по стария календар, по който живяха нашите баби и дядовци и ще видиш как нещата ще си дойдат на мястото! Тогава празнувахме Коледа на 7 януари - това съм запомнил.
  • Разбирам... а мен ме подведе значението на думата като месец Ноември... затова, но си прав за нещата, които описваш!
    Поздрав!
  • Рано е Бехрин,права си,но на село баба ми го употребяваше в смисъл на "есен" и то късна есен, преди зимата.Та нали и след десетина дена е Димитровден, а тогава приключва кърската и се подхващат сборове и седенки.Тогава ти идат гостите - и канени и неканени, тогава си стягаш навущата през девет баира да идеш , хубава мома да видиш...
    Дани, щастливец ме правят думите ти!
    Минке,благодаря ти!
    Зем.
  • Красив стих!
  • ... не е ли рано?
    Или не е онзи месец, за който си мисля...
    Харесах!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...