15 окт. 2011 г., 08:38

По Касъм

876 0 5

 

По Касъм

В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли...

Касъмко хладно. Касъмско тежко.
По раменете слизат мъглите.
Там, на кревата, е самотно и... жежко...
Касъмски мъжки вали от очите...

Касъмски лудо. Трети петли.
Нейде, по двора, брадва изпъшка.
Припламва цигара. Някой дъхти
снощното вино, касъмси мъжки...

Касъмски бяло пада сланата.
Касъмски тъжно... Така си потребна...
По касъм е пак на парцали душата:
- Чай ли да пия или пък тебе... 


Зем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така - ноември е, знам го. Все пак съм роден в Хасково, нали?!
    Ха сега тури нещата по стария календар, по който живяха нашите баби и дядовци и ще видиш как нещата ще си дойдат на мястото! Тогава празнувахме Коледа на 7 януари - това съм запомнил.
  • Разбирам... а мен ме подведе значението на думата като месец Ноември... затова, но си прав за нещата, които описваш!
    Поздрав!
  • Рано е Бехрин,права си,но на село баба ми го употребяваше в смисъл на "есен" и то късна есен, преди зимата.Та нали и след десетина дена е Димитровден, а тогава приключва кърската и се подхващат сборове и седенки.Тогава ти идат гостите - и канени и неканени, тогава си стягаш навущата през девет баира да идеш , хубава мома да видиш...
    Дани, щастливец ме правят думите ти!
    Минке,благодаря ти!
    Зем.
  • Красив стих!
  • ... не е ли рано?
    Или не е онзи месец, за който си мисля...
    Харесах!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...