Oct 15, 2011, 8:38 AM

По Касъм 

  Poetry
681 0 5

 

По Касъм

В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли...

Касъмко хладно. Касъмско тежко.
По раменете слизат мъглите.
Там, на кревата, е самотно и... жежко...
Касъмски мъжки вали от очите...

Касъмски лудо. Трети петли.
Нейде, по двора, брадва изпъшка.
Припламва цигара. Някой дъхти
снощното вино, касъмси мъжки...

Касъмски бяло пада сланата.
Касъмски тъжно... Така си потребна...
По касъм е пак на парцали душата:
- Чай ли да пия или пък тебе... 


Зем.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Точно така - ноември е, знам го. Все пак съм роден в Хасково, нали?!
    Ха сега тури нещата по стария календар, по който живяха нашите баби и дядовци и ще видиш как нещата ще си дойдат на мястото! Тогава празнувахме Коледа на 7 януари - това съм запомнил.
  • Разбирам... а мен ме подведе значението на думата като месец Ноември... затова, но си прав за нещата, които описваш!
    Поздрав!
  • Рано е Бехрин,права си,но на село баба ми го употребяваше в смисъл на "есен" и то късна есен, преди зимата.Та нали и след десетина дена е Димитровден, а тогава приключва кърската и се подхващат сборове и седенки.Тогава ти идат гостите - и канени и неканени, тогава си стягаш навущата през девет баира да идеш , хубава мома да видиш...
    Дани, щастливец ме правят думите ти!
    Минке,благодаря ти!
    Зем.
  • Красив стих!
  • ... не е ли рано?
    Или не е онзи месец, за който си мисля...
    Харесах!
Random works
: ??:??