По Касъм
В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли...
Касъмко хладно. Касъмско тежко.
По раменете слизат мъглите.
Там, на кревата, е самотно и... жежко...
Касъмски мъжки вали от очите...
Касъмски лудо. Трети петли.
Нейде, по двора, брадва изпъшка.
Припламва цигара. Някой дъхти
снощното вино, касъмси мъжки...
Касъмски бяло пада сланата.
Касъмски тъжно... Така си потребна...
По касъм е пак на парцали душата:
- Чай ли да пия или пък тебе...
Зем.
© Красимир Дяков All rights reserved.
Ха сега тури нещата по стария календар, по който живяха нашите баби и дядовци и ще видиш как нещата ще си дойдат на мястото! Тогава празнувахме Коледа на 7 януари - това съм запомнил.