15 oct 2011, 8:38

По Касъм

  Poesía
875 0 5

 

По Касъм

В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли...

Касъмко хладно. Касъмско тежко.
По раменете слизат мъглите.
Там, на кревата, е самотно и... жежко...
Касъмски мъжки вали от очите...

Касъмски лудо. Трети петли.
Нейде, по двора, брадва изпъшка.
Припламва цигара. Някой дъхти
снощното вино, касъмси мъжки...

Касъмски бяло пада сланата.
Касъмски тъжно... Така си потребна...
По касъм е пак на парцали душата:
- Чай ли да пия или пък тебе... 


Зем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така - ноември е, знам го. Все пак съм роден в Хасково, нали?!
    Ха сега тури нещата по стария календар, по който живяха нашите баби и дядовци и ще видиш как нещата ще си дойдат на мястото! Тогава празнувахме Коледа на 7 януари - това съм запомнил.
  • Разбирам... а мен ме подведе значението на думата като месец Ноември... затова, но си прав за нещата, които описваш!
    Поздрав!
  • Рано е Бехрин,права си,но на село баба ми го употребяваше в смисъл на "есен" и то късна есен, преди зимата.Та нали и след десетина дена е Димитровден, а тогава приключва кърската и се подхващат сборове и седенки.Тогава ти идат гостите - и канени и неканени, тогава си стягаш навущата през девет баира да идеш , хубава мома да видиш...
    Дани, щастливец ме правят думите ти!
    Минке,благодаря ти!
    Зем.
  • Красив стих!
  • ... не е ли рано?
    Или не е онзи месец, за който си мисля...
    Харесах!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...