По кожата ми тичаше дъхът ти
По кожата ми тичаше дъхът ти
Поисках те…
и се разтворих във съня ти,
прегърнах те,
копнежно-кадифена...
По кожата ми
тичаше дъхът ти,
оставяйки седефени следи
от пламък.
Светът ти
в моя свят се вплете
и ме превърна в ангел,
и във грешница.
И ме заля като вълна
пенлива,
че с вик потънах във очите ти
трепереща.
А ти събличаше последните
неистини,
във огнен танц изваял ме с ръцете си,
и мислите се впиваха несвързани
във устните ти знойни
с дъх на лято.
Страхувах се...
замръзвах
и изгарях.
Съмнявах се...
не вярвах,
занемях.
Докосвах те,
желаех те...
умирах...
и раждайки се,
оцелях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ади Всички права запазени
