kity (Людмила Нилсън)
145 8539
13.10.2006 г., 12:34 ч.

По-малко ли... 

  Поезия
558 0 9

По-малко ли сега аз мога да обичам,

или това, непознато нещо е за мен?

Ще мога ли отново да се вричам,

сърцето си да подарявам в плен?

И колко ли остана в мен да давам,

че имах много, раздавах се с душа.

Дали понякога и аз ще получавам,

ако ли не... не е краят на света!

Изплаках се, сълзите ми течаха,

намирах сили пак да продължа.

И за любов само устните шептяха,

сега те знаят още хиляди слова.

А чувствата изгаряха ме жарко,

аз кладата познавах тъй добре.

Опитваха се бавно и по-малко,

да разпалват огън в моето сърце.

Горях, но не се превърнах в пепел!
Казват: ”Вечно е туй, що гори”

Успях да доживея нова есен,

и ще преследвам своите мечти!

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??