По-малко ли...
По-малко ли сега аз мога да обичам,
или това, непознато нещо е за мен?
Ще мога ли отново да се вричам,
сърцето си да подарявам в плен?
И колко ли остана в мен да давам,
че имах много, раздавах се с душа.
Дали понякога и аз ще получавам,
ако ли не... не е краят на света!
Изплаках се, сълзите ми течаха,
намирах сили пак да продължа.
И за любов само устните шептяха,
сега те знаят още хиляди слова.
А чувствата изгаряха ме жарко,
аз кладата познавах тъй добре.
Опитваха се бавно и по-малко,
да разпалват огън в моето сърце.
Горях, но не се превърнах в пепел!
Казват: ”Вечно е туй, що гори”
Успях да доживея нова есен,
и ще преследвам своите мечти!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Поздрав! 