kity (Людмила Нилсън)
145 8539
Oct 13, 2006, 12:34 PM

По-малко ли... 

  Poetry
535 0 9

По-малко ли сега аз мога да обичам,

или това, непознато нещо е за мен?

Ще мога ли отново да се вричам,

сърцето си да подарявам в плен?

И колко ли остана в мен да давам,

че имах много, раздавах се с душа.

Дали понякога и аз ще получавам,

ако ли не... не е краят на света!

Изплаках се, сълзите ми течаха,

намирах сили пак да продължа.

И за любов само устните шептяха,

сега те знаят още хиляди слова.

А чувствата изгаряха ме жарко,

аз кладата познавах тъй добре.

Опитваха се бавно и по-малко,

да разпалват огън в моето сърце.

Горях, но не се превърнах в пепел!
Казват: ”Вечно е туй, що гори”

Успях да доживея нова есен,

и ще преследвам своите мечти!

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??