По монолози на сърцето на Яна Янкова
1.2K
1
1
Не се нуждаем никога от повече
Душите ни са смъртно уморени
От желания, надпревара с времето
От мигове жестоко пропилени
Нуждаем се от повече мечти
От истини, които да споделяме
По-хубави и по-щастливи дни
Сърца изпълнени с живот и със обичане
И знам, че вътре в нас е този извор
На обич, на хармония, светлина
Да, той не може нивга да пресъхне
Защото е Божествена искра.
Която вложил е с любов у нас Всевищния
чрез свойта светла мъдрост, доброта
Със вещина създал ни е да да бъдем истински
и вечно търсещи човешки същества.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
