18.03.2009 г., 14:04

По небесни пътеки

1.1K 0 15

 

Притихва небето...

Заспива в своя красив

тъмносин сън...

А там горе тупка,

примигва звезда.

Аз съм.

В златни мечти

облечена,

в сънищата ти идвам

и ти светя

до утринта.

А щом се разпукне

зората -

кацам във твойта душа,

за да не ти е самотно

в суматохата на деня.

Привечер,

през мъгла от сълзи

ме чакаш отново

да блесна

в очите ти.

И в съня си мечтаеш

да станеш звезда

или ангел небесен

и тихо със песен

да ме отведеш

по небесни пътеки -

да скитаме...

да светим...

да горим...

Заедно.

 

 

 

 

 

 МУЗИКА>>>

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...по небесен калдаръм
    колесница огън мята -
    запалени стрели...

    Какво друго да кажа...?
  • Сърце със сърцето си говори и тогава го разбира! И заедно светят и...горят! Целувки!
  • Една поетична звезда грее в нощното небе...Какво ли вещае? А в утринта превърнала се в птица лети в мечтите...Сърдечни поздрави за стиха!
  • Интересни са хрумките ти Весе! Винаги откриваш нови хоризонти! Комплименти!
  • Йосифова...
    Дори не прочетох написаното.
    Доста пошла демонстрация е качването на този стих в този ден.
    Не е нужно да уточнявам защо
    е грозно...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...