18.03.2009 г., 14:04

По небесни пътеки

1.1K 0 15

 

Притихва небето...

Заспива в своя красив

тъмносин сън...

А там горе тупка,

примигва звезда.

Аз съм.

В златни мечти

облечена,

в сънищата ти идвам

и ти светя

до утринта.

А щом се разпукне

зората -

кацам във твойта душа,

за да не ти е самотно

в суматохата на деня.

Привечер,

през мъгла от сълзи

ме чакаш отново

да блесна

в очите ти.

И в съня си мечтаеш

да станеш звезда

или ангел небесен

и тихо със песен

да ме отведеш

по небесни пътеки -

да скитаме...

да светим...

да горим...

Заедно.

 

 

 

 

 

 МУЗИКА>>>

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...по небесен калдаръм
    колесница огън мята -
    запалени стрели...

    Какво друго да кажа...?
  • Сърце със сърцето си говори и тогава го разбира! И заедно светят и...горят! Целувки!
  • Една поетична звезда грее в нощното небе...Какво ли вещае? А в утринта превърнала се в птица лети в мечтите...Сърдечни поздрави за стиха!
  • Интересни са хрумките ти Весе! Винаги откриваш нови хоризонти! Комплименти!
  • Йосифова...
    Дори не прочетох написаното.
    Доста пошла демонстрация е качването на този стих в този ден.
    Не е нужно да уточнявам защо
    е грозно...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...