По-нежна
С безсъние полепнали клепачи
не дават на зениците покой,
и тази нощ прозореца прекрачи,
едва дочакан, силуетът твой.
До мен на старото легло присяда,
мълчи смутено, пуши, пак мълчи,
понечила да му се изповядам,
отбягва търсещите ми очи.
Замислено отмята с потни длани
косите си, нападали безред..
Не ще попитам колко ще остане.
Аз знам, сама ще съм и занапред.
Как искам тези длани неразбрани
да стопли друга, много по-добра,
да не тъгуват, вечно неприбрани,
къдриците на твоята коса...
Как искам по-обичаща, по-нежна
жена да мине пътя ти, да спре,
да те дари, лавино моя снежна,
с това, което ти от мен не взе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
