20.08.2021 г., 11:14

По островите в Южните ширини́

663 0 0

 

По островите в Южните ширини́...

 

На залезът вълшебството когато

подпали облак, скочи Океана

внезапно залюлял вълни, богато

обагрени от страст необуздана...

 

А ветрове разбунени нахлуха,

та разлюляха вихрено водата...

За малко спряха, просто за разтуха,

а после разпиляха Светлината...

 

Подгонени от лудналите хали

люлееха се огнени вълните,

а идващата нощ над нас запали

и полюлей разкошен от звездите...

 

Красиво бе!... Почти невероятно!...

Небето... Океана... Тази вечер...

И Залезът с разпръснатото злато,

и със Мечтата, сбъднала се вече...

 

Самотна появи се и Луната

и лунногрива очерта пътека,

по нея се затича Светлината --

неóбичайно пъргава и лека...

 

Миражно фар далечен ни подмами,

а гравитацията му влечеше

съвсем реално, властно, без измами

и мисълта ни все натам летеше...

 

... А Островът изкочи от легендите,

на залеза чернееха се палмите

и право от звездите, ненагледните,

от ангели огласяха го псалмите...

 

В разжáрена от залеза лагуна

играеха в любовен танц делфини...

Там вятърът трептеше с нежна струна –

в мелодии с душите доловими...

 

На фона на небесната флотилия

чертаеха се силуети странни,

а на мускат, какао и ванилия –

повяваха и ветрове уханни...

 

Посрещнаха ни гъвкави момичета

облечени с цветя и със желания

и във светът им малък, екзотичен --

страстта разпрати огнени послания...

 

Люлееше се Океанът вечен

във ритъм от Стихиите наложен,

а някъде в тропическата вечер

проплакваше китара с тон тревожен...

 

Тук Времето навярно беше спряло

в неспирния си бяг към Необята,

останало в невинното Начало

преди Грехът да се всели в телата...

 

... Но във нощта, която предстоеше

в изящната екзотика на Юга,

надявахме се ний: Грехът да беше

напълно наша, прелестна заслуга...

 

 

19.08.2021/Едно време в южните ширини́

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...