По островите в Южните ширини́...

На залезът вълшебството когато

подпали облак, скочи Океана

внезапно залюлял вълни, богато

обагрени от страст необуздана...

А ветрове разбунени нахлуха,

та разлюляха вихрено водата...

За малко спряха, просто за разтуха,

а после разпиляха Светлината...

Подгонени от лудналите хали

люлееха се огнени вълните,

а идващата нощ над нас запали

и полюлей разкошен от звездите...

Красиво бе!... Почти невероятно!...

Небето... Океана... Тази вечер...

И Залезът с разпръснатото злато,

и със Мечтата, сбъднала се вече...

Самотна появи се и Луната

и лунногрива очерта пътека,

по нея се затича Светлината --

неóбичайно пъргава и лека...

Миражно фар далечен ни подмами,

а гравитацията му влечеше

съвсем реално, властно, без измами

и мисълта ни все натам летеше...

... А Островът изкочи от легендите,

на залеза чернееха се палмите

и право от звездите, ненагледните,

от ангели огласяха го псалмите...

В разжáрена от залеза лагуна

играеха в любовен танц делфини...

Там вятърът трептеше с нежна струна –

в мелодии с душите доловими...

На фона на небесната флотилия

чертаеха се силуети странни,

а на мускат, какао и ванилия –

повяваха и ветрове уханни...

Посрещнаха ни гъвкави момичета

облечени с цветя и със желания

и във светът им малък, екзотичен --

страстта разпрати огнени послания...

Люлееше се Океанът вечен

във ритъм от Стихиите наложен,

а някъде в тропическата вечер

проплакваше китара с тон тревожен...

Тук Времето навярно беше спряло

в неспирния си бяг към Необята,

останало в невинното Начало

преди Грехът да се всели в телата...

... Но във нощта, която предстоеше

в изящната екзотика на Юга,

надявахме се ний: Грехът да беше

напълно наша, прелестна заслуга...

19.08.2021/Едно време в южните ширини́