24.09.2023 г., 10:46 ч.

По паважа аз все боса вървя 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих
207 2 5

По паважа ми стъпват краката

на любимия родния град.

Когато студен е и когато гори

аз все боса по него вървя.

 

Есен и зима, пролет и лято

с мен се усмихва и плаче градът.

И животът на филм той си върти,

там на ъгъла в нашето кино.

 

Музикалния театър също върви,

и живота в мигове незрими показва.

И завесата пада щом дойде нощта,

и пази ръката ти в моята ръка.

 

По паважа аз все боса вървя

и всяка уличка е незабрава

когато с теб догонваме и края

който все не може да стигнем.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??