По паважа аз все боса вървя
По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято
с мен се усмихва и плаче градът.
И животът на филм той си върти,
там на ъгъла в нашето кино.
Музикалния театър също върви,
и живота в мигове незрими показва.
И завесата пада щом дойде нощта,
и пази ръката ти в моята ръка.
По паважа аз все боса вървя
и всяка уличка е незабрава
когато с теб догонваме и края
който все не може да стигнем.
© Лили Вълчева All rights reserved.
