Само мъртвите дишат от спомени
глътки причастия, до бяло безпаметни.
И се раждат във стихове,
по-черни от гроба, във който са легнали.
Не пий от отровата!
Тя е за живите,
а ти отдавна си мъртъв по съпричастност с колегите.
Да са ни живи моливите.
За тях е отровата.
За среднощните стихове,
с които прераждам душата си.
© Полина Всички права запазени