По празниците
Казах ти, че бе студено...
Тя пък - с лека блузка бе...
Луда жар горя във мене
да я каня на кафе.
И за да почне някак си
завръзката - взех,
че подарих ù роза,
а тя ми смъкна
ризата и връзката -
да те обземе страхова невроза...
Питаш как съм... К′во да кажа.
Аз съм "магнум", тя е "слим"...
Влязох в ролята на паж-а.
Тя на снимки , аз самин...
Писна ми, ти казвам, братко,
жартиери... палмолив...
Пиша ти съвсем накратко:
Мислиш ли, че съм щастлив?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
