7.07.2020 г., 21:09  

По приказките

1.4K 5 10

Снежанка очаква целувка от принца

и не в красотата е нейната сладост.

На ябълката отровата скрила с живота си,

в сърцето си пази своята благост.

 

На Пепеляшка пантофката и е по мярка,

но тя е наясно с несъвършенствата свои

и принцът прекрасен го чакат беди,

ако не умее да усеща за какво тя тъжи.

 

А Спящата Красавица си чака времето,

когато ще отмине магията на вретеното.

Уви, сам, един принц не ше умее,

през гората от тръни да я докосне,без да подивее.

 

И принцове много.Кортеж от крале.

Кралици високо вдигат глави.

И всички подвластни са на нея, нали?

На любовта ли? Уви!

 

Тя щастливо живее в сърцето

на бедния момък, на дърваря,

на просяка, на търговеца

и даже на майсторите на восъка...

 

В сърцата на величия повече сяда

сестра и, несретна, но в красива премяна.

Нея Ревност я наричат,

и това име най и приляга.

 

А аз...Не, не съм разказвачка,

а босата селянка на подправки продавачка.

Животът без вкус е банален и пуст, но...

далече дръжте Ревността от своите сърца.

 

Подправяйте с повече дъхава мента,

иглика, липа и невен...

Това е история, простичка,

подарък за вас е, от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пепи, аз трябва да бъда благодарна и съм, защото отделяте ценни секунди от живота си, за да уважите написаното от мен.
    Ще продължа да си бъда искрена и неподправена в изказа, в мнението, в писането и в реакциите си. Кой, както иска да разбира думите ми, но ще благодаря, защото в тази дума се събират доста почувствани емоции от това, колко ценя и уважавам труда и мнението на другите. Нека не се бърка с любезничене. Любезна съм на работа. Останалото е животът ми. Пиша, така, както живея и се държа с хората, така, както искам да се държат с мен.
    Обясних защо всеки път ще благодаря за коментарите. Дължах го на хората, които четат, дължа го и на себе си.
    П.П. Пепи, не е нищо лично към теб. Просто уточнение.
  • Благодаря! 😘 🍀
  • Благодаря,Буболинабе!
  • И кифлички и кроасани, насядали по дивани. Но не са в чинийката отдавна, плъзнаха по земята неравна. Страхотно е
  • Благодаря и момчета.
    Благодаря за прочита Петър 1 и Белла. Хубава вечер!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...