24.08.2019 г., 8:04  

По-простичко не може да се каже

1.4K 4 16

" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
            Рачко Пръдлето , "Под игото"
.

"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?"
Едва ли друг съвет от тоз по-неразумен
съм получавал. Та и този срещнат -

най-добронамерен, искрен и загрижен
върху честта ми сянка да не падне,
решил фамилното ми име да обгрижи...
Но, виж, на мен това не ми допадна!

За думите задочно поздравявам Рачко,
макар че е герой литературен.
Житейската му философия обаче,
е надживяла времената бурни.

Наясно съм, че прякорът му буди присмех -
светът е пълен с най-различни хора.
Не се нуждае от защита, но си мисля -
що глупости понякога  говорят!...

"Човек като е честен и името е красно!"
По-простичко не може да се каже.
Не името грози човека, а обратно,
туй всеки може с пример да  докаже.

А на познатия ще кажа само кратко:
"Фамилията моя е за чест и слава.
Равнявам виждането си с това на Рачко,
а изводите ги на теб сега оставям!..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ок, Дари!...Ще поема задачата съвсем отговорно!...
  • Знам. Шегувам се. Такъв вятър е Левски например. Оставям на теб да решиш къде да запратиш това си стихо
  • Абе не знам дали може или не, но ми се струва, че тук и самият Рачко, чиято философия изповядвам и аз, би се усукал, така да го кажем!...
  • Искаш да кажеш. че на неадекватността е невъзможно да се отговори адекватно ли
  • Дари, хвърляш ме в оркестъра с този коментар!...Много бих искал да мога да ти отговоря що годе адекватно, но се затруднявам сериозно!...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...