Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
14.12.2015 г., 9:35 ч.

По прозорците Бог е рисувал 

  Поезия
346 0 7

Спи селцето под снежния пухен юрган,

топло пукат дръвцата в търбуха на къщата.

По небето се вие димът — великан,

за да помнят душите дома си за връщане.

 

Лайва куче, подушило в мрака глиган,

баба в кухнята меси тесто за насъщния.

Ври водата в котлето — подобно вулкан

и ухае на билки, любов и прегръщане.

 

У дома се завръщам, но вече е блян

топлотата в руината, гледаща смръщено.

По стените й пъпли отровен бръшлян

и е призрачно тихо от обич прекършена.

 

Спи селцето в полите на снежен Балкан,

ала моите стъпки са белег за връщане.

По прозорците Бог е рисувал със длан

как димът на кълбета се стели над къщите.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??