По прозорците Бог е рисувал
Спи селцето под снежния пухен юрган,
топло пукат дръвцата в търбуха на къщата.
По небето се вие димът — великан,
за да помнят душите дома си за връщане.
Лайва куче, подушило в мрака глиган,
баба в кухнята меси тесто за насъщния.
Ври водата в котлето — подобно вулкан
и ухае на билки, любов и прегръщане.
У дома се завръщам, но вече е блян
топлотата в руината, гледаща смръщено.
По стените й пъпли отровен бръшлян
и е призрачно тихо от обич прекършена.
Спи селцето в полите на снежен Балкан,
ала моите стъпки са белег за връщане.
По прозорците Бог е рисувал със длан
как димът на кълбета се стели над къщите.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
