10.10.2009 г., 12:05

По пътеката на една гора...

867 0 0

 

Тръгвам по пътека една в близката гора,

мисля си за красивите неща...

Около мен е така зелено, приказно вълшебно,

някаква мaгия крие се зад зелената премяна,

искам да разбера каква е тази неземна красота...

Нима това е раят на нашата земя,

нима има хора, които унищожават това величие,

от различни видове зеленина...

Красотата ме унася и забравям за тъгата,

развличам се от сивото ежедневие на града,

забравям за злите хора и тeхните лъжи,

но болно ми е че след време пак ще дойда

и може някой вече да я е унищожил...

Нима сме толкова коварни, подли и измамни,

че да унищожим красотата на гората...

И, питам се, ако можеха те сега да говорят,

колко ли истории ще ни разкажат сега,

колко пъти са ставали свидетели на любовта...

Нима ще ги изтръгнат от техните корени,

от техните спомени - моля ви, не позволявайте това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...