По пътеката позната

Една приятелка ми липсва,
една приятелка добра.
Нищо друго аз не искам -
за среща с нея се моля сега.

Отдавна се разделихме ние
в един слънчев ден.
Сълзите не можах да скрия,
че ще бъде далече от мен.

Защо е тъй невъзможно
нашата среща да се състои.
Моля те, моля те, Боже,
само за ден ни събери.

Нали уж по познатата пътека
вървя всеки ден.
И гледам аз отдалеко -
идва ли тя към мен.

От ранни слънчеви зори -
търся я и плача.
Не намирам нейните следи,
дори когато падне здрача.

Тъжна вкъщи се прибирам,
сълзите с ръка прикрих.
Цветя в тетрадка събирам
и ù посвещавам всеки стих.