По пътя
Безцелно се движа по пътища скучни,
в горските дебри с пътеки изтъркани.
Тече си животът, минава беззвучно
през страсти, любов, изневери и... кръпки.
Край мен суета, лекомислие, слава,
пигмеи, издигащи снажна осанка.
За личности може да има забрава.
За всички останали - тяхната сянка.
На края на пътя - онази с косата...
- В казана! И вечност във мъки вземете!
Бавно пристъвам, чета на Вратата:
" Надеждица всякаква тук оставете!"
в горските дебри с пътеки изтъркани.
Тече си животът, минава беззвучно
през страсти, любов, изневери и... кръпки.
Край мен суета, лекомислие, слава,
пигмеи, издигащи снажна осанка.
За личности може да има забрава.
За всички останали - тяхната сянка.
На края на пътя - онази с косата...
- В казана! И вечност във мъки вземете!
Бавно пристъвам, чета на Вратата:
" Надеждица всякаква тук оставете!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
