Aug 26, 2006, 12:07 AM

По пътя

Poetry

921 0 14

Безцелно се движа по пътища скучни,
в горските дебри с пътеки изтъркани.
Тече си животът, минава беззвучно
през страсти, любов, изневери и... кръпки.
Край мен суета, лекомислие, слава,
пигмеи, издигащи снажна осанка.
За личности може да има забрава.
За всички останали - тяхната сянка.
На края на пътя - онази с косата...
- В казана! И вечност във мъки вземете!

Бавно пристъвам, чета на Вратата:
" Надеждица всякаква тук оставете!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Белоснежка (Гергана Шутева)

Хм, пропуснала съм го!
Много ми хареса - истински, реален стих! Поздрав!

2006-09-09T11:40:40+03:00
hixxtam (Найден Найденов)

Дяволска работа е живота Хепи, скука и суета
Благодаря ви, за коментарите!!!
Радват

2006-09-09T11:10:36+03:00
Логична (Диана Борисова)

Браво!

2006-08-26T18:22:02+03:00
Романтик (Христо Костов)

Отличен стих!!!
Поздрави!!!

2006-08-26T17:51:53+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

"За личности може да има забрава.
За всички останали - тяхната сянка."

Поздрави, Найдене, много хубаво си го написал!

2006-08-26T12:53:57+03:00