ivtorinka (Иринка)
70 110
30.11.2007 г., 17:20 ч.

По пътя... 

  Поезия
483 0 5

По влакови релси

      животът ми мина,

в безлюдни купета,

      без жар и камина.

В празни вагони,

      претъпкани гари,

по снежни перони,

      без мили другари!

Без майчина ласка,

     без топли прегръдки,

без приятелско рамо

     и нежни целувки.

Пътувах, не спирах

     по пътища трудни...

Пътувах напразно

     из хорските друми.

Разглеждах пейзажи

     през есен и зима,

вървях по етажи

     и спях на килима.

Хранех се с думи,

     изречени тихи,

и злобни, и мили,

     но всички платих ги!

За своята болка

     на никой не казах,

затуй и сега

     така се разказах.

Сега пак пътувам

     във празен вагон,

дано нявга стигна

     и своя перон...!

© Иринка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце на всеки,който е оставил по нещо след моите стихове!Признателна съм за всеки един коментар и за всяка една мила дума!Благодаря ви!
  • "Хранех се с думи,
    изречени тихи,
    и злобни, и мили,
    но всички платих ги!"
    ---
    Понякога думите горчат,
    друг път пък сладнят.
    Но в твойте стихове богати
    думите са огънчета святи!

    Твоят перон те очаква, мила! Трябва само да си готова да слезеш от влака!
    В стиха ти чувам... песента на колелетата (на влака на съдбата)!
  • Прекрасно е.. нямам думи! Аплодирам те!
  • Усещам,че духа на Джак Керуак дреме в теб.Спечели ме напълно.Поздравления за невероятния стих!
  • ЩЕ,мила ЩЕ!Ще стигнеш!Аз съм с теб!Вярвай!Тъжно е и то много!
Предложения
: ??:??